Caproni Campini N.1 – Снимки и видео

1. Капрони Кампини N.1, also known as the C.C.2, was an experimental jet aircraft built in the 1930s by Italian aircraft manufacturer Caproni. The N.1 first flew in 1940 and was briefly regarded as the first successful jet-powered aircraft in history, before news emerged of the German Heinkel He 178’s first flight a year earlier. During 1931, Italian aeronautics engineer Secondo Campini submitted his studies on jet propulsion, including a proposal for a so-called thermo-jet to power an aircraft. Following a high-profile demonstration of a jet-powered boat in Venice, Campini was rewarded with an initial contract issued by the Italian government to develop and manufacture his envisioned engine. During 1934, the Regia Aeronautica (the Italian Air Force) granted its approval to proceed with the production of a pair of jet-powered prototype aircraft. To produce this aircraft, which was officially designated as the N.1, Campini formed an arrangement with the larger Caproni aviation manufacturer.

Източник: Caproni Campini N.1 на Wiki

Caproni Campini N.1 е експериментален реактивен самолет, построен през 30-те години на миналия век от италианския производител на самолети Caproni. N.1 се задвижва от моторен самолет, тип реактивен двигател, който използва конвенционален бутален двигател за задвижване на компресор. N.1 за първи път лети през 1940 г. и за кратко се счита за първия успешен реактивен самолет в историята, преди да се появи новината за първия полет на германския Heinkel He 178 година по-рано.
N.1 е резултат от сътрудничеството между Secondo Campini, италиански инженер, който изучава реактивните двигатели от 1931 г., и Джани Капрони, основател на Caproni, една от водещите италиански самолетни компании. Кампини демонстрира термореактивния си двигател на лодка във Венеция през 1934 г., привличайки интереса на италианските военновъздушни сили и правителството. Капрони се съгласява да предостави корпуса и буталния двигател за проекта, докато Кампини проектира реактивната система.
N.1 има конвенционален моноплан с ниско крило, с конфигурация с две опашки и прибиращ се колесник. Пилотската кабина се намираше в носа, с две седалки за пилота и инженера. Буталният двигател е монтиран във фюзелажа зад пилотската кабина, задвижвайки витло с четири лопатки, което също действа като компресор за реактивния двигател. Сгъстеният въздух се смесва с гориво и се запалва в горивна камера в задната част на фюзелажа, произвеждайки струя горещ газ, която излиза през дюза.
N.1 прави първия си полет на 27 август 1940 г. в Талиедо, близо до Милано, пилотиран от Марио де Бернарди. Полетът продължи 10 минути и достигна скорост от 130 км/ч. N.1 извършва няколко тестови полета през следващата година, достигайки максимална скорост от 375 км / ч (233 мили / ч) и височина от 4000 м (13 000 фута). На 30 ноември 1941 г. N.1 лети от Милано до Рим за един час и пет минути, с междинно кацане в Пиза. Полетът беше широко огласен и отпразнуван от италианските медии и власти, които твърдяха, че Италия е постигнала пробив в авиацията.
Въпреки това, N.1 имаше няколко ограничения и недостатъци. Моторният двигател беше неефективен и шумен, консумираше много гориво и произвеждаше малко тяга. N.1 е по-бавен от някои съвременни изтребители и бомбардировачи с бутален двигател и има малък обсег и издръжливост. Струйната система също генерира много топлина, изискваща постоянно охлаждане от вентилационни отвори и водни радиатори. Нещо повече, N.1 скоро е засенчен от германския Heinkel He 178, който лети за първи път на 27 август 1939 г., използвайки турбореактивен двигател, който е по-напреднал и мощен от моторния самолет.
Програмата N.1 е прекратена през 1943 г., след като Италия се предава на съюзниците по време на Втората световна война. Построени са само два прототипа, единият от които е запазен в музея на италианските военновъздушни сили във Виня ди Вале. N.1 се счита за важен крайъгълен камък в историята на реактивното задвижване, но също така и за пример за технологично остаряване и повреда.