Sturer Emil – Снимки и видео

12.8 см Selbstfahrlafette auf VK 30.01 (H) "Щюрер Емил" (на немски: "Упоритият Емил") е експериментално немско самоходно противотанково оръдие от Втората световна война. Той е базиран на шасито Henschel VK30.01 и е въоръжен с 12,8 cm K40 L/61 оръдие Rheinmetall (базирано на 12,8 cm FlaK 40). Този пистолет може да премине 7 ° от всяка страна, да повдигне 10 ° и да натисне -15 °. Той носи 15 патрона за основното оръдие.

Източник: Стърър Емил в Уикипедия

Sturer Emil е немско самоходно оръдие, разработено по време на Втората световна война. Той е базиран на шасито на тежкия танк Henschel VK 30.01 (H) и въоръжен с противотанково оръдие 12,8 cm K 40 L/61. Построени са само два прототипа, които се бият на Източния фронт през 1942 година. Името Sturer Emil означава "упорит Емил" на английски и произлиза от прякор, даден на пистолета от екипажа му.
Sturer Emil е проектиран като временна мярка за противодействие на съветските танкове KV-1 и T-34, които превъзхождат германските танкове Panzer III и Panzer IV по това време. 12,8-сантиметровото оръдие K 40 е способно да проникне през 140 мм броня на 1000 м, което го прави едно от най-мощните противотанкови оръжия на войната. Въпреки това, пистолетът също е много тежък и обемист, изискващ голямо и модифицирано шаси за монтирането му. Sturer Emil има ограничен траверс от само 7 градуса и много висок профил, който го прави уязвим за вражески огън.
Двата прототипа са завършени в началото на 1942 г. и изпратени на Източния фронт за тестване. Те са назначени в 521-ви тежък танков разрушителен батальон и участват в битката при Сталинград. Единият от тях е унищожен от съветската артилерия през декември 1942 г., а другият е пленен от Червената армия през януари 1943 г. По-късно заловеното превозно средство е изложено в Музея на танковете "Кубинка" край Москва. Sturer Emil никога не е бил масово произвеждан, тъй като германската армия решава да се съсредоточи върху разработването на по-гъвкави и мобилни разрушители на танкове, като Nashorn и Jagdpanther.